Есето, с което спечелих седмица във Вашингтон| Всичко е въпрос на Вяра


vsichko e vupros na vyara


Като стипендиант на програмата KLYES (повече информация за нея тук), аз имах възможността да кандидатствам за много различни обучения в САЩ. Това, което ми грабна окото и което евентуално се оказа едно от най-страхотните преживявания в живота ми се казва „Седмица на гражданското образование“ (Civic Education Week). То включва работилници по лидерство, срещи с американски политици, както и учебни посещения на емблематични места в американската столица като Националния музей за естествена история. В допълнение на наситената програма, аз успях да вмъкна в свободното си време посещение на ботаническата градина, националната библиотека и дори място на изслушването на покойния Борис Немцов, който бе представляван от дъщеря си. Голяма вихрушка от знания, забавления и пътешествия.

За да си спечеля място на това изключително обучение, трябваше да попълня въпросник, да помоля учител за препоръка и да напиша есе. Наскоро попаднах на това есе и смятам, че е полезно да го покажа пред света. Не само защото на моменти е смешно и дори скандално (имайте предвид, че е писано преди повече от 3 години и осъзнавам колко много грешки има, които оставям нарочно), ами и защото доказва тезата ми, че оценяващите за такива стипендии не изискват дълги засукани фрази, съставени от сложни думи, а хъс. Бих го именувала: „Пламенно политическо есе от една вдъхновена, но нешлифована трътка“. Публикувам го в оригинал, без никакви изменения, но на моменти ще се спирам да вмъкна някое и друго уточнение в получер. Сами ще се уверите защо.

Пътуванията ми отвориха очите както нищо друго, което някога съм правила през живота си и ще бъда благодарна вечно за всички възможности, които съм имала. Преди си мислех, че България има най-лошите проблеми в света. Но, когато на 16-годишна възраст слязох от първия си полет и започнах да обсъждам сериозни текущи проблеми с моите нови приятели от цял ​​свят, хоризонтът ми осезаемо се разшири. Разбрах, че много интелигентни хора разглеждат своите страни по подобен, критичен начин, без значение дали са белгийци, нигерийци или американци. Понякога откривах, че споделяме едни и същи проблеми - като корупцията или неефективната образователна система. Някои от тях обаче бяха специфични за определена нация - затова партньорството между държавите е от решаващо значение за нашето развитие и дори, поради многото взаимовръзки, за нашето оцеляване. Чрез различните гледни точки можем да намерим начини да решим проблемите си по-ефективно. (леко хаотично, но сладко начало)

Най-големият проблем на България е дълбокото безразличие на населението към настоящите ни проблеми. Хората са подредили своите приоритети зле или изобщо не са го направили. За това общество, най-новата телевизионна драма заслужава повече внимание от суровата медийна цензура. Много се оплакват от бедността в България, но никога няма да споделят как могат да си позволят най-новите технологии, дизайнерски дрехи и ваканции, докато изкарват заплата под средната. На повърхностно равнище това може да изглежда като тяхна лична грижа, но засяга всички граждани и въздействието е пагубно. Повечето, ако не и всички проблеми, с които се сблъскваме като безразличието към изборите, демографската криза или неточността на медиите, идват от липсата на инициативност и целенасоченост на хората. Това което се случва, е че страната ни е оставена бавно, но сигурно да се погуби. Личната отговорност на гражданите е погребана под слоеве съмнения, невежество и небрежност.

За мен това е повече от зверско. Любовта ми към България е неизмерима и не искам да оставя родината си да се разпада. Нашата култура, писменост, традиции са толкова ценни, че никога не бива да ги оставяме на произвола. Векове войни и саможертви за опазването и защитата им от врагове, които са искали да ги унищожат на всяка цена, само за да ги оставим бавно да избледняват в нищото ... Не! Бих направила всичко по силите си, за да не ни достигне това бедствие. Страната ни, нейните граждани имат толкова много потенциал, който в момента бива похабяван, че се побърквам. Представяйки си какъв би могъл да бъде животът ни... (Казах ли Ви аз, че в Америка станах Голям Родолюбец? Ето ги доказателствата)

Но това също ми дава и смисъл.

Нещо, което отчаяно искам да си върна у дома, е единството и гордостта на американците. (Не знам откъде го извадих това единство...)Малки подробности, като изобилието от знамена навсякъде или рецитирането на Клетвата за вярност всяка сутрин (Pledge of Allegiance е кратка клетва, която след първия учебен час се рецитира от учители и ученици всеки ден в училище) може да изглеждат мънички, но те изграждат силен манталитет и показват гордостта на една страна. Един истински американец никога не би предал родината си. (В началото не беше толкова зле, ама тука вече малко съм се оляла с хвалбите. Държа да кажа, че не продължавам да подкрепям това мнение) Трябва да се чувстваме обединени и да усещаме, че нашите действия имат смисъл, за да започнем да допринасяме за общото благо. Няма по-добри държави сами по себе си. Единственото, което ни различава, е Индивида. Хората се нуждаят от добри примери и с технологичния напредък, който имаме в момента в ръцете си, това не трябва да е предизвикателство. Бих искала да намеря начин да предам това послание на всички българи, които напускат страната или просто съществуват в рамките на нейните граници. Вярвам в тях, така както вярвам в себе си и горещото си желание за промяна. Това е особено български проблем, който е създаван в продължение на много години и осъзнавам, че ще са необходими много време и усилия, за да се промени изцяло нашата общност ... Но имам увереност и надежда в значението на каузата, и най-важното: страст. (На места не съм си довършвала мисълта, ама какво да се прави, бяха ни ограничили в броя на думите, а имах много да кажа)

Един от любимите ми предмети тук е историята, поради различната гледна точка и храната за размисъл, която ми предлага всеки ден. Показа ми как днес, ние все още се борим за същите права, същите каузи като поколенията преди нас и това ме вбесява. Стивън Кинг пише за своето поколение: „Имахме шанса да променим света и вместо това избрахме мрежата за пазаруване за дома (Home Shopping Network-мрежа за пазаруване от вкъщи)“. Не искам това да бъда аз. Ето защо всеки шанс, който мога да получа, за да науча как да реабилитирам България, да ѝ възвърна предишната ѝ слава и, по дяволите, дори света; струва хиляди за мен. И затова тази година бих искала да бъда част от CEW. Сигурна съм, че няма да бъда разочарована.

Благодаря. (Като малък, но борбен родолюбец бих определила този ми предишен Аз)

Голяма гордост и изтезание едновременно беше да препрочитам това родолюбиво съчинение и да го преведа. Ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да последвате страницата ми във Фейсбук от този линк и да се абонирате за него само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.

Ето го и на английски, в най-чистата му форма за интересуващите се.

Travel opened my eyes like nothing else I've ever done in my life and I'll be eternally grateful for all the opportunities I've had. Before, I used to think Bulgaria has the worst issues in the world. But when at the age of 16 I got off my first flight and started discussing and debating serious current problems with my newly-made friends from all around the world, my horizon expanded dramatically. I realized that plenty of intelligent people view their countries in a similar, critical way, no matter if they're Belgian, Nigerian or American. Sometimes, we would share the same issues- like corruption or an inefficient education system. Some of them, though, could only be found in a particular nation- that's why partnership between countries is crucial to our development and even, due to the many interconnections, survival. Through the different perspectives we can find ways to solve our troubles more efficiently.

Bulgaria's biggest issue is the population's profound indifference to its current dilemmas. People have structured their priorities poorly or not at all. To this society, the newest TV drama is more attention-worthy than the harsh media censorship. Plenty will complain about Bulgaria's poverty, but will never mention how they can afford the newest tech, designer clothes and vacations while living below the medium wage. On a surface level this may seem like their personal concern, but it affects all citizens and the impact is devastating. Most, if not all, of the worst issues we face-voting inactivity, demographic crisis or media inaccuracy come from the people's lack of proactivity and purpose. What's happening is that the country has been left to slowly, but surely die. The personal citizen responsibility is buried underneath layers of doubt, ignorance and negligence.

To me, this is more than atrocious. My love for Bulgaria is immeasurable and I don't want to leave my country to decease. Our culture, writing, traditions are so valuable, so precious, they should never be left to cease to exist. Centuries of wars and sacrifices for conserving and protecting them from enemies who wanted to destroy them so badly, just to leave them slowly fade into the vague...No! I'd do anything in my power for this disaster not to occur. The country, its citizens have so much potential going to waste right now it drives me crazy. Just imagining what life could be...

But it also gives me purpose.

Something I want desperately to bring home with me is the unity and pride of Americans. Little details like the abundance of flags all-around or the reciting of the pledge of allegiance every morning may seem tiny, but they build a tenacious mentality and show the pride of a country. A real American would never betray its motherland. We need to feel united and feel like our actions are meaningful to start contributing to the common good. There are no better countries just by themselves. The only thing that makes the difference is The Individual. People need good examples and with the technological advancements we currently have in our hands, that should not be a challenge. I would love to find a way to get that message across to all Bulgarians, leaving the country or simply existing within its borders. I believe in them, as I believe in myself and my burning desire for change. This is a particularly Bulgarian problem, which was created during the course of many years and I realize it'll take tons of time and effort to completely reconstruct our community... But I have confidence in the significance of the cause, hope for it, and most importantly passion for it.

My U.S. history class is one of my favorites, because of the different historical perspective and food for thought it offers me everyday. It showed me how today, we still fight for the same rights, the same causes as the generations before us and this infuriates me. Stephen King wrote of his generation as "We had the chance to change the world and opted for the Home Shopping Network instead." I don't want this to be me. That's why any chance I get to learn how to rehabilitate Bulgaria, give it its previous glory and, heck, even the world; is worth thousands for me. And that's why I would love to be a part of the CEW this year. I'm sure I won't be disappointed.
Thank you.

Не знам на кой език е по-голям батак, но важното е да продължаваме напред.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации