Всичките стипендии, които ми отказаха| Всичко е въпрос на Вяра


vsichko e vupros na vyara


Надявам се не давам вид на човек, който постига всичко с огромна лекота. Да, успях да спечеля стипендии на обща стойност над 100 000лева от какви ли не места. Но и за щастие, загубих също толкова голям брой стипендии (че може и повече). Не съм приемала твърде лично повечето отхвърляния, въпреки че винаги е имало усещането на леко жегване, но все пак с времето се научих да се справям все по-добре с неуспехите на емоционално равнище. Толкова, че в момента да не ме е срам да ви разкажа за всичките (за които се сещам лмао).

Започваме с обмените по Еразъм.

Веднага след първиями скандален обмен по Еразъм се засилих да намеря колкото се може повече други подобни проекти. Изпращах щедро мотивационни писма, попълвах един куп апликации и в момента дори не мога да назова точния брой на откази, които получих от различните организации (със сигурност двуцифрено число). Някои бяха достатъчно любезни да назоват причината, поради която не съм се класирала: възраст (преди да навърша 18 това беше голяма пречка), неизпълнение на задължително изискване от тип, например, да съм младежки работник, да съм от малко населено място, да съм юноша  в неравностойно положение и други.

Имаше и такива сдружения, които, въпреки че бяха учтиво помолени за обратна връзка, не благоволиха да предоставят такава, нито дори и мейл, че подборът на участници е приключил (това не е тяхно задължение по закон, но аз поне си мисля, че когато разгласяваш навред колко си велик в работата с младежи, може поне да положиш най-простото усилие да кажеш: „Здравей, направихме си подбора и ти не си сред избраните“). Няма как да се знае със сигурност, но има и младежки учреждения, които предварително са си избрали младежите за обмена по лични причини, но все пак обявяват че „търсят“ участници в групите, за да не изглежда нагласено. Това обаче е съвсем друга тема, за друг път, когато ще разобличавам лоши практики, а не себе си.

Продължаваме със стипендията за международно бордово училище UWC (United World Colleges)-Това беше една от най-трудоемките апликации, която някога ми се е налагало да попълвам и цялото кандидатстване включваше няколко дълги кръга и много документи. След всичките положени усилия (честно казано можеше и повече да се постарая) от UWC ме приеха да уча в едно от техните училища (можех да избирам между няколко възможности в Уелс, Израел, Свазиленд, Коста Рика и Индия), но не ми дадоха стипендия, която да покрие таксата за обучение (между 20 и 60 хиляди лева на година), което автоматично го направи недостижимо. Пък и по същото време аз бях спечелила стипендия да уча за една година в САЩ и реших, че е по-добре да се възползвам от възможността с напълно покрити разходи, отколкото да натоварвам така тежко от парична гледна точка семейството си (защото освен тази немалка такса за обучение, аз трябваше да покрия сама и всички останали разходи като път например). Тук искам да вмъкна, че екипа на UWC е страхотен и услужлив, особено Йелена Остоич, която беше невероятно мила и отдели много време да ми напише имейл с подробна обратна връзка.

Докато бях в САЩ, пред мен се откриха много допълнителни възможности за различни обучения. BUBW (Better Understanding for a Better World), семинар за диалог между различните религии беше една от тях. Те ме отрязаха, защото вече бях избрана за друг семинар (което честно казано леко ме ядоса, защото другия семинар беше на тема политика и нямаше нищо общо с този, пък и нямаха друга българка кандидат, ама ок). Загубата е тяхна.

И за капак: Европейския Корпус на Солидарността. Надявам се всички четящи вече знаете за тази програма, по която аз в момента съм на Канарските острови (ако не, образовайте се тук). Въпреки че в крайна сметка се докопах до тази изключителна стипендия, когато кандидатствах си бях харесала още един проект в Испания, от който обаче дори и не ми отговориха. Мен много много не ми пукаше вече, защото знаех, че ще ходя да доброволствам на Ла Палма. Все пак, отново ми направи впечатление липсата на елементарно общуване от страна на тази организация и ви съветвам, ако още от самото начало определени хора/учреждение се държат некоректно, да не продължавате напред с тях. Спестете си нерви и енергия и се занимавайте само с хора, които ви ценят. Обещавам ви, не изпускате нищо положително, когато откажете да работите с простаци.

Всяка една програма си търси определен тип човек. Ако не са те приели, това не означава, че си бездарник. Това означава, че просто за добро или лошо, не си техния човек. Няма нужда да се самообвиняваш или да поставиш цялата си себестойност в ръцете на познати и непознати люде. И най-важното: след всеки отказ, трябва да продължаваш напред.

Оставям ви с едно от любимите ми стихотворения на Надежда Захариева, което се надявам да изобрази и обобщи ефирно моите мисли.

Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн- заупокоен.
И не хвалебствен- всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина- последна.
Не всяка грешка- смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен- всеки кръст.
Най-истински когато пада
Човек доказва своя ръст.

Коментари

Популярни публикации