10 вкусни канарски изкушения| Всичко е въпрос на Вяра


vsichko e vupros na vyara

След статията ми за най-красивите места на Канарските острови (тук) е време и да обърна внимание на друго така важно сетиво:вкусовото. Подредила съм десет от любимите ми храни и напитки от Ла Палма произволно и ако някой ден имате възможността да посетите островите, силно препоръчвам да пробвате поне една от тях (най-добре всички, за по-сигурно).
  1. Канарските острови имат огромно разнообразие от картофи. Само на Ла Палма има над 10 специфични рановидности: бели, червени, кафяви, продълговати, кръгли, сладки...Моят любим картоф тук се нарича Бониато (Boniato), познат в България като батат. Още от дните ми в Америка аз открих, че обичам сладките картофи и тук тази ми любов само се задълбочи. Научих се да правя какви ли не ястия от този картоф, като най-често го правя на пюре, което е толкова вкусно, че не му слагам нищо и си го хапвам така.

  2. Като заговорих за картофи, няма как да пропусна две от най-емблематичните местни блюда. Лудите картофи и сбръчканите картофи, в буквален превод (Papas locas y papas arrugadas). Още на първия ми ден на Ла Палма отидох в местния ресторант и веднага започнах с това велико хапване, което се състои от пържени картофи с три соса, кашкавал и добавка по избор (риба тон, салам, пиле или луканка), които тук наричат луди. Даже в столичната дюнерджийница (имат само една, за съжаление) правят такива картофки с месо от дюнер. А сбръчкани, наричаме тези малки обикновени картофчета, които сме сварили до сбръчкване, посолили и поднесли с мохо (ако си спомняте този сос, наподобяващ лютеница от статията ми за прилики между България и Канарските острови)
  3. Друго местно ястие, което бързо ми стана любимо е сиренето на грил с мед/мохо/сладко (Queso a la plancha con miel/mojo/mermelada). Харесвам го, защото е вкусно, засищащо и най-вече, защото винаги пристига първо като си го поръчам. Колкото и пъти да съм се опитвала да го приготвям вкъщи, не ми се е получавало, въпреки че изглежда много просто. Но пък това ми служи за удобно извинение да посещавам страхотните ресторанти в местността.

  4. Полвито (Polvito) е десерт, произлизащ от Уругвай, който местните тук са гепили и нагодили според наличните продукти. Най-често се прави като в чаша нареждаме последователно слой от микс от начупени целувки и разбити бисквити, смесени с малко масло, после слой течен карамел и накрая слой от сладка сметана. Имайки предвид съставките, не смятам, че има смисъл да обяснявам колко е апетитно (или не особено здравословно).
  5. Едно от най-любимите ми неща в моето село тук е огромното изобилие от екзотични плодови дръвчета: портокалови, мангови, папаеви и разбира се, много бананови. Само едно обаче не бях срещала преди: местните го наричат Нисперо (Nispero). То не е от най-красивите растения на острова (разбираемо, имайки предвид конкуренцията), но пък плодът му е изключително сладък, сочен и ароматен. Бих го оприличила на кръстоска между джанка и манго. Този плод има много и различни разновидности по света и българското му наименование е Японска мушмула според Уикипедия.
  6. Колкото в България е разпространен прясно изцедения сок от портокал, толкова е и тук местния сок от захарна тръстика (Zumo de cana), за щастие. Тази напитка е освежаваща, леко сладникава и винаги се прави на място пред очите ти, което си е цяло представление за нас, чужденците. Ако някога имате възможността да пробвате този сок, силно препоръчвам, ще бъдете очаровани от вкуса му, пък и се говори, че бил полезен.
  7. О, това дулсе де лече (Dulce de leche)... Сънувам го още откакто преди години при неразбиране със сервитъора в едно малко кафене в Малага, вместо той да ми донесе поръчания сладкиш, ми донесе млечен шейк от дулсе де лече (което е течен млечен карамел, типичен за Латинска Америка). Да е жив и здрав този човек, защото без да иска ме запозна с едно от любимите ми сладки изкушения (а аз имам много!). Тук местните го правят на място и то с домашни продукти и едно бурканче издържа в моето домакинство точно 2 дни, преди да бъде безмилостно ометено.
  8. Въпреки неприятния за много външен вид на октопода, това ядене за мен се превърна в едно от любимите ми. Не само защото е вкусно и лесно за приготвяне (трябваха ми точно осем минути да го сваря, понеже си купувам почистен), но и защото е с много белтъчини. След като изкарам пипалата от врящата вода стига само малко сол, черен пипер и лимон, за да стане пир за сетивата. Е, признавам си, все още ми е малко трудно да го гледам и наистина ми отне малко психическа подготовка за да се накарам го пробвам, но си заслужаваше. 
  9. Тук позирам с любимото ми бурканче в къщата- това с Алмогроте (Almogrote), канарско козе сирене за мазане с чушка и подправки. Преди да дойда тук избягвах всякакви кози произведения (особено барабонките), заради техния силен дъх, но тук се предизвиках да пробвам възможно най-много местни храни, дори и да си мисля, че няма да ми харесат. И така открих това прекрасно сирене, което смятам да си донеса вкъщи, защото е изключително вкусно и нестандартно.
  10. Не съм от хората, които пият кафе изобщо. Но тук, подобно на случая горе с козето сирене, пак си казах: "Хайде, само един път си тук, ще гаврътнеш и едно кафенце.". И отново улучих успешно, защото местното Баракито (Barraquito) се оказа адски вкусно и напълно различно от другите кафени разновидности, които бях пробвала. Прави се с кондензирано мляко, кафе, краве мляко и вътре има настърган лимон, канела, и толкова много кафява захар, че майката си трака (Предполагам сега разбирате защо го предпочитам пред типичното кафе.). Може и по желание да се добави ликьор, но на мен чистото  ми харесва повече.

Надявам се успях да ви пренеса в една местна кухня на Канарските острови, без да ви мъча твърде много. Може да научите повече за програмата по ЕС, благодарение на която имах възможността да живея на Ла Палма 9 месеца тук.

А пък ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да се абонирате за него само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.






Коментари

Популярни публикации