Защо не нося сутиен?| Всичко е въпрос на Вяра

free the nipple

Днес ще засегна една спорна, особено за българското общество тема, а именно нежеланието ми да нося сутиен. За мен да не носиш сутиен е един съвсем нормален и приемлив избор (най-вече заради факта, че израснах с клиповете на чуждестранни ютубъри, които ми представиха много алтернативни гледни точки, с които в моята среда, не бих могла да се сблъскам). Една от тези идеи е именно, че жените нямат обезателно нуждата да използват сутиени, а това е по-скоро въпрос на личен избор.

Накратко моите основни 3 причини са:
1. Не изпитвам нужда да нося такъв във всекидневието си
2. Не ме интересува чуждото мнение по въпроса, особено, когато това „безобидно“ мнение е с цел да насади срам у собственото ми тяло
3. Не вярвам на лъжовни митове от сорта на: „то не е полезно“ и „ще ти увиснат циците“. (лъжа е, не чуваш ли, спри се, лъжа е)

Още около четвърти клас, започнах да усещам натиск да започна да нося сутиен, въпреки че тогава бях 30 кила и от това нямаше никаква нужда.  Излизах с компания, в която имаше по-големи момичета, които наистина имаха причина да ги носят и бях обект на шегичките на незрели хлапета, които не пропускаха удобен момент да ми напомнят колко съм плоска. (сад реактс онли)

Естествената ми юношеска реакция беше да се комплексирам. Но след влизането ми в прогимназията вече, това не беше огромен проблем, защото тогава толкова страхотно се подстригах на „каска“, че всички забравиха за несъществуващите ми цици (дори и аз самата, бях твърде заета да си мажа главата с маски с водка и горчица за ускорен растеж на косата…). Спрях да излизам с въпросната компания, пък и доста често се обличах с широки и момчешки дрехи, през които не си личеше има ли нещо, няма ли. Все още имаше подхвърляния относно гръдния ми кош, но положението не беше никак зле.

Прекарах си прогимназията сравнително спокойно, докато в седми клас не открих, че имам сколиоза (тежко гръбначно изкривяване). Тъй като болестта беше доста напреднала ми се наложи да нося корсет, да тренирам усилено, да ходя при един куп доктори и кинезитерапевти. Това ми измести вниманието от чисто повърхностния изглед към собственото ми тяло към вътрешния, особено в здравен аспект (повече за това тук). За щастие всичко се оправи след две операции.

Няколко месеца след последната операция, бурята стихна и аз осъзнах, че през тези 2 години, в които се борех със сколиозата, ми бяха пораснали гърдите!! Веднага се заех да експериментирам с различни видове сутиени: с банели, с подплънки, без презрамки и какви ли не щуротии (предполагам повечето хора са наясно, че съществуват милиони видове сутиени). Но, така и не намерих нещо практично. Осени ме идеята, че освен когато извършвам много активни движения (изключително рядко), нямам нужда от поддръжка. Т.е. освен ако със сигурност този ден ще танцувам или ще правя нещо по-динамично, аз изобщо няма и да се сетя, че съществува такова нещо като сутиен. Човек като свикне със свобода, не може да се върне назад (пък и още имам кошмари от оня отвратителен корсет).

Друг голям фактор, поради който много жени носят сутиен, въпреки неудобството, е срамът от собственото си тяло. Познавам много момичета, които се срамуват от големината на гърдите си, от тяхната форма, от тяхната несъразмерност и други повърхностни белези, понеже сме толкова свикнали да ни заливат изключително с изображения на две еднакво големи, перфектно оформени кръгли топки, лепнати върху гръдния кош. В никакъв случай естествени гърди, които идват във всякакви форми и размери. За мен не си струва да вярвам в тази плитка илюзия и следователно да прекарам целия си живот срамувайки се от собственото си тяло, на което всичко си му е наред. Нямам и желание да оставям разни корпорации и личности (включително и самата себе си) да ме комплексират. Очевидно моето, а и ничие тяло не е перфектно или напълно симетрично. Не е важно да сме безгрешни, а да сме истински (това е от една книга на Аристотел).

Най-интересният феномен обаче си остават хората, които не само не могат да приемат този избор, ами и смятат за техен дълг да ми посочат правилния път. Случвало ми се непознати да ми подвикват по улицата (или на висок глас да коментират тялото ми, без грам притеснение, сякаш по покана). Или роднини без никакъв свян да ми казват: „Вяра, сложи един сутиен, така е много грозно“ (фактът, че са старомодни не ги извинява). Толкова ли е фантастично, че поставям удобството си на първо място, пред естетиката? (пък и смятам, че си изглеждам добре като не нося сутиен). Жените сме твърде често окуражавани да извършваме какви ли не неприятни (меко казано) неща, които нито ни доставят удоволствие, нито са ни комфортни, нито харесваме, само и само да сме в калъпа и да отговаряме на някакви малоумни несвързани стандарти. (А, и „Трай бабо за хубост“ може да го духа).

Не разбирам хората какво ги бърка това така лично решение. Нито застрашавам здравето си, нито застрашавам нечие чуждо, нито нарушавам закона, нито целя провокация или каквото и да е. Само правя това, което намирам за най-полезно за себе си. И подчертавам, че това е строго личен избор и не осъждам никоя мацка за това с какво е облечена. Познавам жени, които не могат без техните сутиени и дори спят с тях, което не разбирам. Няма нужда обаче да разбирам нечие лично решение, за да го уважавам. Аз не живея в тяхното тяло и не ми се налага да преминавам през същите неща, през които и те. Всеки си има глава на раменете, май?

Изключително силно вярвам в здравия разум на жените и смятам, че всяка една от нас може да прецени кое е най-добро за нейното положение. За мен това е #FreeTheNipple, но не крещя по непознати жени на улицата да си изгорят сутиените. А може би трябва.

Коментари

Популярни публикации