Как се докопах до първата ми стипендия? (учудващо лесно)| Всичко е въпрос на Вяра

Първа стипендия


Дойде времето да ви разкажа подробно и как стана така, че аз, на 15 години, ученичка в полу-елитна гимназия с интересна слава, успях да се докопам до заветната Първа! международна стипендия.

Всичко започна във въпросното училище, когато за щастие на нашата учителка-французойка, която вече изнемогваше от нашите страшни напъни да го овладеем този език, трябваше да отстъпи своя час на 2 девойки, които да ни презентират нещо си. Това нещо си беше най-ключовата информация, която бях получила в своя живот (наравно с факта, че не може да си излъскаш джапанката в машина за почистване на обувки… Още имам белег на дясната ръка…ама пък вече знам да не си пъхам джапанките в съмнителни машини!). Накратко, това което си спомням беше: „Има една страница във Фейсбук, която предлага на юноши да пътуват из Европа безплатно, с цел личностно развитие.“ Викам си аз: „Баси якото“, но веднага ми светна една червена лампа.

Аз вече имах горчив вкус в устата от тези програми, защото в пети клас ме бяха избрали да участвам в училищен обмен по Еразъм+ и да пътувам до Кипър, заради страхотните ми умения по английски, които бях развила в продължение на години слагане на субтитри във Вбокс7 на песни на Аврил Лавин. Но това пътуване не се състоя, защото, видиш ли, оказало се в последния момент, че в този обмен ще участват само учители. Тъпо, но все пак ми предложиха утеха- да участвам в следващия обмен в Турция. И пак в последния момент обаче се разбра, че моето място (за голямо успокоение на баща ми, който, изненадващо, не искаше много много да пусне единствената си дъщеричка на юг) беше дадено на едно даскалско отроче, което беше откровено посредствено по английски…

Аз се успокоих в крайна сметка, казвайки си: „Абе Вяра, какво ще ходиш в Турция при тия … с тия…“ (тук няма да допълвам) и бързо ми мина. Предполагам на много хора подобно разочарование от решенията на тези отгоре им е познато. Не те допускат до страхотна възможност заради съмнителни причини, коя от коя по-нелепа. Как да е, било квот‘ било (тук надявам се не се сещате за една страшна поетична песен).

Връщаме се към тази страхотна фейсбук страница. В следващия час аз, замечтана за големи приключения на Запад, се поровичках много обстойно в нея. След като я харесах обаче я забравих напълно до началото на лятото. Тогава, след поредната ми гореща молба към нашите, поне веднъж да ме заведат на почивка в чужбина, която да не е Сърбия или Гърция (и двете много ги обичам, ама ми беше писнало от Цеца и Опа опа), която завърши с: „Ще си помислим“, реших да взема нещата в свои ръце. Отворих заветната страница (която в момента носи същото име „Младежки обмени и стипендии“), видях първата публикация, в която търсят младежи за обмен в Белгия и светкавично се записах. Стъкмих някакво умряло СВ (защото какво може да сложи едно средностатистическо хлапе в такъв документ?), но за сметка на това написах пламенно мотивационно писмо, което явно е грабнало организаторите, и ме взеха. Нито на мен, нито на тях, не ни пукаше, че обменът беше за музиканти, а аз понятие си нямам от тези неща, ама карай…

И така в крайна сметка аз отидох на този обмен, изкарах си невероятно добре, въпреки един куп премеждия, сред които културен шок и спане на пода на летището. (*тук може да прочетете за това ми невероятно изживяване). Очакваното последствие беше, че се запалих по такива програми и оттогава не съм спирала да се занимавам с тях!


Коментари

Популярни публикации